Преди два дни отмина една паметна дата. Разбира се, за

 Преди два дни отмина една паметна дата. Разбира се, за тези, които имат памет. На 20 ноември 1945 година стартира Нюрнбергският развой, сложил отвън закона нацистката идеология. Година по-късно е произнесена присъдата над водачите и институциите на Третия райх, а правилата на обвиняването залягат в Устава на Организация на обединените нации.
Тогава европейските вестници с вдъхновение пишат, че Обвинителното умозаключение е дело на " оскърбената съвест на човечеството ". В речта си основният обвинител от страна на Съединени американски щати Робърт Джексън споделя: " Милитаризмът неизбежно води против основите на цивилизацията, унищожава морала на народите ". Той дава документирани образци за озверяването, до което стигат елементарните немски бойци. Те се хвалят, че са избивали стотици мирни поданици не по заповед, а за наслаждение.
Оттогава са минали 71 години. Много - цялостен човешки живот. И малко - единствено момент от историята. Но времето не е причина моментите на безчовечен премеждия да бъдат забравени. Причината е в низостта на управляващите на огромни и дребни страни. В тяхното незаконно изкривяване на историята, в злонамерените им опити с съвременни технологии да преформатират паметта и съзнанието на големи човешки маси. Без да има телевизия и интернет, на Хитлер са му били задоволителни 7 години, с цел да унищожи морала на най-просветената и най-културната по това време нация в Европа и да я трансформира в машина за свиреп всеобщи убийства. Откакто новият групов Запад към този момент разполага със супер модерни средства за промиване на мозъци, изминаха повече от 20 години.
Съзнанието на хората се обработва с нови изтънчени механизми, само че по остарели схеми - най-малко с 80-годишна отминалост. Сочи се врагът, основават се митове за неговата настъпателност, натрапват му се лъжовни мантри и популацията е готово. Изпаднало в лумпенска екзалтираност, то е склонно да тръгне след властта, като стадо след коч, без значение какви са нейните намерения. А какви са те, можем да се досетим: врагът е същият като преди 80 години - Русия. Колективният Запад, натежал от погълнатия европейски Изток, не се гнуси да употребява и наказаните в Нюрнберг идеологически похвати.
Сигурно неслучайно в навечерието на паметния 20 ноември въпросният Запад за следващ път отхвърли резолюцията на Организация на обединените нации против героизацията на нацизма, расизма и ксенофобията. 115 страни я утвърдиха. 55, сред които целокупният Европейски Съюз, се въздържаха и единствено три бяха изрично срещу - Съединени американски щати, Канада и Украйна. Нима тези 58 почтени представители на цивилизацията изпитват носталгия по нацизма и нямат нищо срещу расизма и ксенофобията? Изглежда е по този начин. На всичкото от горната страна не се срамят да го показват. Иначе не може да се изясни съставът на тази " превъзходна тройка ": откровения неонацистки режим в Киев и най-ревностните му бранители Вашингтон и Отава. Въздържалите се срамежливо се причисляват към тях. Повтарят държанието на предшествениците си от европейските държавни управления в края на 30-те години. Тогава си споделяха: " Нацизмът е непоносим, само че в случай че Хитлер нападне Съюз на съветските социалистически републики, ще го подкрепим ". Сключиха с него пактове, очевидни и секрети съглашения, само че малко по-късно им се случи това, което разумно следваше от пъзльовската им политика. Тук прилягат думите на американския кинорежисьор Стенли Кубрик: " Големите страни са като бандити, дребните като проститутки ".
Интересно каква щеше да бъде ориста на " героична " Европа, в случай че Червената войска, против която през днешния ден изливат мръсотия, беше спряла " окупаторския " си поход на своите граници. Щеше ли Краков да оцелее, щяха ли Шчечин и Вроцлав да носят тези имена, щеше ли Вилнюс да бъде столица на Литва, щяха ли Силистра и Балчик да бъдат български? И още доста неуместни въпроси от териториално и морално естество може да се зададат. Но няма смисъл. Историята е дала отговор от дълго време. И отново ще отговори на тези, които я не помнят и извращават. Те избират единствено да щипят обстоятелства от нея и да ги слагат в несвойствения им подтекст на личните си порочни упоритости.
Съвременна Полша, която е измежду знаменосците на русофобията, към този момент е изцяло превзета от вируса на ксенофобията. Тя няма нищо срещу да бъде и плацдарм за ново нахлуване против Русия. Там осем години преди " анексията " на Крим в официоза " Жечпосполита " се появи едно украшение на " демократичната " полска мисъл. Проф. Павел Вечоркевич с мъка написа за изтърваните от Европа благоприятни условия, когато дружно с Хитлер не е нападнала Съюз на съветските социалистически републики. " Ако бяхме на страната на Райха, бихме могли с Хитлер да одобряваме в Москва парада на победоносните полско-германски войски ". През лятото на 1945-а в действителност имаше церемониал и в Москва, и в Берлин. Но той изглеждаше по напълно различен метод и спечелилият беше различен.
В тези години, от които мнозина от сегашните европейски водачи очевидно не престават да черпят ентусиазъм, Чърчил беше споделил: " Полша е хиената на Европа ". Не станаха ли през днешния ден хиените доста? Ще се оправи ли с тях " оскърбената съвест на човечеството "?
Виж всички публикации от Светлана Михова-->